(Семейните отношения са едни от най-важните в живота на всяко лице. Те имат огромно обществено значение, тъй като семейството е основната единица на всяко общество. Всеки трябва изключително внимателно да урежда семейните си отношения, тъй като от това зависи, освен неговото бъдеще, така и бъдещето на неговите близки. Поради това, следва да избира и да се обръща само към изявени специалисти в областта на семейното право.)
Разводите биват два вида – такъв по взаимно съгласие и такъв по исков ред. В развода по взаимно съгласие, освен да уредите основните отношения, като режим на лични отношения на съпруга, който не упражнява родителските права, издръжка за малолетно и непълнолетно дете, следбрачното име на съпругата, така и имуществените си отношения с доброволна делба в бракоразводния процес. Вещо лице оценява имотите, подлежащи на делба и в решението си съдът определя държавна такса в размер на 3% от оценката.
Всяко малолетно и непълнолетно лице има право на издръжка от родителите си. Издръжката се определя от съда във всеки конкретен случай, според нуждите на детето и възможностите на родителите.
При изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката, лицата, имащи право на издръжка, имат възможност да заведат нов иск в съда – съответно за увеличение или намаление на същата.
В настоящия момент проблемът с домашното насилие ескалира все повече. Подложените на домашно насилие лица не бива да се колебаят да се обърнат към българския съд, посредством адвокат, за да защитят живота и здравето както на самите тях, така и на техните близки. В Закона за защита от домашно насилие законодателят е предвидил достатъчно гаранции за осигуряване на защитата на жертвите на домашно насилие.
При извършване на сделки с недвижимо имущество от малолетни и непълнолетни лица винаги се изисква разрешение от съда по особен ред, както и мнение от компетентните държавни органи в лицето на Държавна агенция за закрила на детето. Съдът не разрешава извършването на сделки с недвижимо имущество, което е обременено с вещни тежести.
Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родител–дете. Това е юридическа връзка, по която тези две лица се свързват както по произход. Тази първична връзка се разклонява в система от родствени връзки, чийто обем зависи от вида осиновяване – пълно или непълно. Осиновяването не е нито договор, нито сделка – то е специфичен правен способ за създаване на отношения, равни по последиците си на кръвните отношения.
Пълно осиновяване е налице, когато между осиновявания и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга страна, възникват права и задължения както между роднини по произход. Правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват.
Непълно осиновяване е налице, когато възникват роднински отношения по произход между осиновителя от една страна и осиновения и неговите низходящи от друга, но осиновеният запазва връзката си с рождените си родители. Не се създава нов акт за раждане, а само се отбелязва осиновяването, като се вписват и имената на осиновителя. Разликата с пълното осиновяване е, че рождените родители не наследяват осиновения, а роднините на осиновителя нямат права и задължения към осиновения.
Завещанието бива нотариално и саморъчно.
Нотариалното завещание се извършва от нотариус, след като той се убеди, че завещателят разбира свойството и значението на акта, който извършва.
Саморъчното завещание се написва от завещателя и може да се съхранява в домът му или при нотариус. След смъртта на завещателя, изпълнителят на завещанието го обявява пред нотариус.
Поставянето под запрещение е правен инструмент, който цели защита на лица с душевни заболявания или други състояния, възпрепятстващи тяхната способност да полагат грижи за себе си и своите дела и интереси.
Чрез тази мярка лицето се лишава от дееспособност изцяло или частично (в зависимост от това дали запрещението е пълно или ограничено), като се назначава настойник или попечител, който да се грижи за него.
При пълно запрещение лицето няма право да извършва никакви юридически действия и всички решения се вземат от настойник, назначен от органите по настойничество.
При ограничено запрещение лицето може да извършва юридически действия само със съгласието на попечител. Ограниченото запрещение е приложимо само за пълнолетни лица.
Тъй като запрещението ограничава правата на запретения в голяма степен, трябва много внимателно да се подхожда към този институт. По тази причина в процеса задължително се изслушва съдебно-психиатрична експертиза и участва представител на Прокуратурата на Република България.)