Фатална лекарска грешка с трагичен изход – казус със съдебен обрат

Фатална лекарска грешка: съдебно дело с обезщетение

Този случай е за съжаление един от честите такива, при който се наблюдава пълно безхаберие и незаинтересованост за пациента от страна на медицинските специалисти.

В настоящия случай пострадалия е паднал по време на работа от височина около 3 метра.

След обстойно и задълбочено проучване от моя страна на цялата медицинска документация, открих множество нарушения на медицинските протоколи и добрите медицински практики от страна на служители на лечебното заведение, поради което една рутинна оперативна интервенция става причина за смъртта на пациента.

От представените доказателства е видно, че пострадалият постъпва в лечебно заведение на 17.11.2016 г. с височинна травма в добро общо състояние, адекватен и с ясно съзнание.

След проведените първоначални изследвания се установява, че същият има фрактура на десния ацетабулум, както и фрактура на долното дясно рамо на пубисната кост.

Лечението на фрактурата на десния ацетабулум се извършва чрез открита репозиция и фиксация на костните фрагменти посредством метални планки и винтове.

Фрактурата на ацетабулума представлява средно тежко състояние, чието лечение не следва да бъде отлагано, тъй като в областта на таза преминават магистрални кръвоносни съдове, които са застрашени от разкъсване при забавяне на лечението.

Имплантите за гореописаната хирургична интервенция не се покриват от здравната каса и се закупуват от пациента.

В настоящия случай пострадалият не е могъл да си позволи закупуването им.

Служител на лечебното заведение е решил да не бъде извършвана операцията на пострадалия, докато не бъдат заплатени имплантите. В продължение на 7 дни не се извършва оперативната интервенция на пострадалия, като пострадалия развива двустранна интраалвеолна пневмония. Видно от Историята на заболяването, пациента е имал лека кръвозагуба през това време, като няма никакви данни същата да е компенсирана.

На 25.11.2016 г., след заплащане на имплантите, пациентът е приведен в операционен блок, без да бъде компенсирана отчетената кръвозагуба през дните от постъпването му и без да му бъдат извършени кръвни изследвания непосредствено преди оперативната интервенция.

Последните налични кръвни изследвания са от 22.11.2016 г.

Видно от Историята на заболяването, по време на операцията някой от участниците в нея прекъсва външната хълбочна вена на пострадалия, при което се реализира масивен кръвоизлив.

От Трансфузионния лист и двете Искания за кръв, кръвни съставки и плазмени препарати е видно, че на пострадалия са преливани кръвни продукти едва след настъпването на гореописания кръвоизлив, по спешност в операционната.

Кръвоизливът е овладян след лигиране на кръвоносния съд.

На този етап никой от операционния екип не е повикал съдов хирург за възстановяване на кръвоносния съд и съответно за възстановяване на нормалното кръвообращение в десния долен крайник на пострадалия.

След приключване на оперативната процедура и затваряне на оперативния достъп до фрактурата екипът забелязва, че десният долен крайник на пострадалия е с променен цвят и без пулс.

Едва тогава е повикан за консултация съдов хирург, който чрез доплерово изследване установява индикации за ДВТ (дълбока венозна тромбоза).

Дълбоката венозна тромбоза представлява средно тежко спешно състояние, изискващо бърза и адекватна медицинска намеса.

Вместо да бъдат предприети действия за възстановяване на кръвообращението в крайника на пострадалия и мерки за предотвратяване на евентуално откъсване на вече формирани тромби, които могат да достигнат до сърдечните или белодробните кръвоносни съдове, съдовият хирург единствено изписва по-голямо количество Хепарин в перфузор – 40 000 Е/24 ч.

След това пострадалият е приведен в реанимационно отделение.

Видно от анестезиологичният лист оперативната интервенция на пострадалия е започнала в 08:00 часа, като през цялото време кръвното налягане, пулса и останалите показатели на пострадалия са били в нормални граници и е завършила в 14:00 часа.

Видно от Историята на заболяването, пациента е въведен в реанимационно отделение в 14:15 часа с отклонения в жизнените показатели, а именно с кръвно налягане 60/40 и с тежка брадикардия – 10 удр./мин. Брадикардията преминава в асистолия и въпреки проведената Кардиопулмонална ресусцитация в пълен обем в 15:15, пострадалия почива.

Като причина за смъртта е записано, че пациента е претърпял белодробна емоболия, което е съвсем естествено усложнение от установената ДВТ (Дълбока венозна тромбоза), за която не са предприети никакви действия от страна на екипа на лечебното заведение.

В хода на съдебното производство, по мое искане беше назначена Съдебно-медицинска експертиза за доказване на горните твърдения. За съжаление, беше назначено вещо лице травматолог, а не съдов хирург, което беше в трудово-правни отношения с лечебното заведение ответник по съдебното производство.

Съвсем естествено, за да защити колегите си, заключението на вещото лице по Съдебно-медицинската експертиза не отговаряше на обективната истина и беше меко казано смехотворно. Заключението беше оспорено в съдебно заседание от мен и назначена повторна Съдебно-медицинска експертиза с вещо лице съдов хирург, който доказа всички мой твърдения и съда уважи предявения от мен иск за неимуществени вреди в пълен размер и осъди лечебното заведение, чиито медицински специалисти бяха отговорни за настъпилата смърт на пациента.

При подобни казуси от изключителна важност са задълбочените познания в медицинските науки, както и доброто познаване на добрите медицински практики и стандарти.