Медицинско право
Този казус разкрива как една рутинна медицинска процедура може да доведе до смъртен случай вследствие на поредица от допуснати лекарски грешки.
Този случай е за съжаление един от честите такива, при който се наблюдава пълно безхаберие и незаинтересованост за пациента от страна на медицинските специалисти.
В настоящия случай пострадалия е паднал по време на работа от височина около 3 метра.
След обстойно и задълбочено проучване от моя страна на цялата медицинска документация, открих множество нарушения на медицинските протоколи и добрите медицински практики от страна на служители на лечебното заведение, поради което една рутинна оперативна интервенция става причина за смъртта на пациента.
От представените доказателства е видно, че пострадалия постъпва в лечебно заведение на 17.11.2016 г. с височинна травма в добро общо състояние, адекватен с ясно съзнание. След проведени първоначални изследвания се установява, че същия има фрактура на десния ацетабулум, както и фрактура на долно дясно рамо на пубисната кост. Лечението на фрактурата на десния ацетабулум се извършва, чрез открита репозиция и фиксация на костните фрагменти, посредством метални планки и винтове. Фрактурата на ацетабулума е средно-тежко състояние, чието лечение не следва да бъде отлагано, тъй като в зоната на таза, минават магистрални кръвоносни съдове, които са застрашени от разкъсване при забавяне на лечението. Имплантите за гореописаната хирургична интервенция не се покриват от здравната каса и се закупуват от пациента, като в настоящия случай, същия не е могъл да си позволи.
Служител на лечебното заведение е решил да не бъде извършвана операцията на пострадалия, докато не бъдат заплатени имплантите. В продължение на 7 дни не се извършва оперативната интервенция на пострадалия, като пострадалия развива двустранна интраалвеолна пневмония. Видно от Историята на заболяването, пациента е имал лека кръвозагуба през това време, като няма никакви данни същата да е компенсирана.
На 25.11.2016 г., когато имплантите са заплатени, пациента е приведен в операционен блок, без да бъде компенсирана отчетената кръвозагуба през дните от постъпването му и без да му бъдат направени кръвни изследвания, непосредствено преди оперативната интервенция, като последните такива са от 22.11.2016 г.. Видно от Историята на заболяването, по време на операцията, някой от участниците в нея прекъсва външната хълбочна вена на пострадалия, при което се реализира масивен кръвоизлив. Видно от Трансфузионният лист и от двете Искания за кръв, кръвни съставки и плазмени препарати, на пострадалия са преливани кръвни продукти, чак след гореописания кръвоизлив, по спешност в операционната. Кръвоизлива е овладян, след като кръвоносният съд е лигиран. На този етап никои от операционния екип не е повикал съдов хирург за възстановяване на кръвоносния съд и съответно за възстановяване на нормалното кръвообращение в десния долен крайник на пострадалия. След като оперативната процедура приключва и хирурга затваря прозореца за достъп до фрактурата, екипът забелязва, че десният долен крайник на пострадалия е с изменен цвят и няма пулс. Чак на този етап е повикан за консултация съдов хирург, който с доплерово изследване установява индикации за ДВТ (Дълбока венозна тромбоза), което представлява средно тежко спешно състояние, изискващо бърза и адекватна намеса. Вместо да се предприемат действия за възстановяване на кръвообращението на крайника на пострадалия и да се вземат мерки за предотвратяване на евентуално откъсване на вече формирани тромби в крайника, които могат да достигнат до сърдечните или белодробни кръвоносни съдове, съдовия хирург просто изписва по-голямо количество Хепарин в перфузор – 40 000 Е/24 ч. на пострадалия и същия е приведен в реанимационно отделение.
Видно от анестезиологичният лист оперативната интервенция на пострадалия е започнала в 08:00 часа, като през цялото време кръвното налягане, пулса и останалите показатели на пострадалия са били в нормални граници и е завършила в 14:00 часа.
Видно от Историята на заболяването, пациента е въведен в реанимационно отделение в 14:15 часа с отклонения в жизнените показатели, а именно с кръвно налягане 60/40 и с тежка брадикардия – 10 удр./мин. Брадикардията преминава в асистолия и въпреки проведената Кардиопулмонална ресусцитация в пълен обем в 15:15, пострадалия почива.
Като причина за смъртта е записано, че пациента е претърпял белодробна емоболия, което е съвсем естествено усложнение от установената ДВТ (Дълбока венозна тромбоза), за която не са предприети никакви действия от страна на екипа на лечебното заведение.
В хода на съдебното производство, по мое искане беше назначена Съдебно-медицинска експертиза за доказване на горните твърдения. За съжаление, беше назначено вещо лице травматолог, а не съдов хирург, което беше в трудово-правни отношения с лечебното заведение ответник по съдебното производство.
Съвсем естествено, за да защити колегите си, заключението на вещото лице по Съдебно-медицинската експертиза не отговаряше на обективната истина и беше меко казано смехотворно. Заключението беше оспорено в съдебно заседание от мен и назначена повторна Съдебно-медицинска експертиза с вещо лице съдов хирург, който доказа всички мой твърдения и съда уважи предявения от мен иск за неимуществени вреди в пълен размер и осъди лечебното заведение, чиито медицински специалисти бяха отговорни за настъпилата смърт на пациента.
При подобни казуси от изключителна важност са задълбочените познания в медицинските науки, както и доброто познаване на добрите медицински практики и стандарти.