Сложен случай на лекарска грешка със съдебен процес

Казус, свързан със смърт на пациент вследствие на вътреболнична инфекция и медицинска небрежност, доказан чрез експертни заключения и задълбочено правно проучване.

Сложен случай на лекарска грешка със съдебен процес

Производствата, в които следва да се доказва някаква форма на лекарска грешка са много сложни, тъй като повечето вещи лица медицински специалисти защитават своите колеги и не желаят да изобличават грешките им. За съжаление в Р. България медицинските специалисти вещи лица са малко и няма голям избор сред тях, особено по някой специфични медицински специалности.

При тези съдебни производства, професионалното изпълнение се изразява в много доброто познаване и ориентиране в медицинската документация, диагнози и процедури, както и в това, да накараш при разпита в съдебно заседание, необективното вещо лице да потвърди твоята хипотеза.

Този случай датира от времето, в което работех в Столична община и към настоящия момент не е приключил, но посоката на съдебното решение е вече ясна, той се отличава с изключителна сложност на фактическата обстановка.

По това производство защитавах интересите на Столична община.

Процесуалният представител на ищците, не познавайки медицинската документация, процедури, диагнози и т.н., заведе иска за претърпените от ищците неимуществени вреди в следствие на смъртта на тяхната дъщеря, срещу Столична община, което се оказа напълно нелогично и неправилно, поради причинно-следствената връзка между инцидента и вредоносния резултат.

Процесуалният представител на ищците в исковата си молба твърдеше, че разхождайки кучето си пред блок в столичен квартал, пострадалата се е подхлъзнала на непочистени листа от дървета и паднала върху 20-сантиметрово стърчащо желязо, което я проболо в ингвиналната област. В следствие на усложнения от нараняването ѝ, пострадалата загубила живота си седем дни по-късно. В смъртния акт на същата е записано, че е починала в следствие на белодробна инфекция, предизвикана от Mycobacterium.

Поради наличието на смъртен случай, Софийска районна прокуратура е образувала досъдебно производство, съгласно изискванията на наказателния закон.

След като се заех с настоящия казус и проучих обстойно проведеното разследване по образуваното досъдебно производство, както и цялата фактическа обстановка, установих на първо място, че Столична община не носи отговорност за процесния инцидент.

Причината за това е, че не се касае за непочистени листа на тротоара, а за обстоятелството, че пострадалата е навлязла в градинката пред блока и се е подхлъзнала на мократа трева.

Вследствие на падането тя се е наранила на 20-сантиметрово желязо, част от изградената от живущите декоративна ограда на тревната площ.

След детайлно и задълбочено проучване на всички медицински документи на пострадалата установих, че вписаната в смъртния акт диагноза и причина за смъртта не отговарят на обективната истина.

Видно от всички представени документи, съдържащи се в История на заболяването на пострадалата, същата постъпва в лечебно заведение на 07.11.2022 г., докарана от Спешна медицинска помощ с диагноза Хемоперитонеум и Хиповолемичен шок в следствие на порезно-прободна рана в лявата ингвинална област. След първоначална обработка и проведени изследвания в шокова зала, същата е въведена операционна зала за оперативна интервенция.

Видно от оперативния протокол на пострадалата, под обща анестезия е извършена експлораторна долна срединна лапаротомия, като разрезът е удължен над пъпа.

При отваряне на коремната кухина се установява, че каналът на порезно-прободната рана не е достигнал коремната кухина.

Установена е свободноподвижна течност и коагулуми във всички коремни отдели в количество около 1500 ml, както и ретроперитонеален хематом.

След отваряне на ретроперитонеума и евакуиране на свободноподвижната течност и коагулумите са ревизирани всички коремни органи, като не са установени никакви лезии или кървене.

Слабото кървене от мускулните слоеве е овладяно посредством хемостаза с прошивни лигатури.

Извършен е лаваж на коремната кухина и са поставени интраабдоминални дренажи.

Горното съществено се различава от наведените в исковата молба твърдения за оперативна интервенция на тънки и дебели черва.

От описаното до тук е видно, че нараняването на пострадалата не е било живото застрашаващо, тъй като не е имало наранени органи или обилни неконтролирани кръвоизливи, както и че проведената лапаротомия е минала гладко, без усложнения.

След оперативната интервенция, пострадалата е приведена в Реанимационно отделение, под постоянна анго-седация и същата е била с поставена ендотрахиалната тръба.

На 11.11.22 г., след микробиологично изследване на ендотрахиалната тръба се установява наличие на Klebsiella pneumonia, като вътреболничните инфекции с тази бактерия протичат под формата на бактериемия, инфектиране на рани, катетър-свързани инфекции, менингит, ендокардит и др. и най-често се предава, чрез замърсени ръце. Също така изследването установява и наличието на Candida albicans - обща гъбична инфекция. След проведено ехографско изследване на гръден кош се установява плеврален излив. Само след четири дни престой в реанимационното отделение на лечебното заведение, пострадалата вече е с бактериална и гъбична вътреболнични инфекции.

На 14.11.22, отново след микробиологично изследване на ендотрахиалната тръба се установява наличие на Pseudomonas aeruginosa, като патогенът достига да долните дихателни пътища, чрез устата или носа. Там се свързва с компоненти на мукусния слой на цилиите и нарушава почистването на сгъстения мукус от повърхността на дихателните пътища. Pseudomonas aeruginosa е сред най-устойчивите бактерии. В болнични условия се разпространява със секретите на болни, а след изсъхването на различните екскрети остава дълго време жизнеспособен. Установява се и наличието на Candida albicans масово - обща гъбична инфекция.

Прави впечатление, че в терапевтичните листа не присъства нито един от изброените антимикробни препарати, съдържащи се в антибиограмата от микробиологичните изследвания. Тоест от болничното заведение не са използвани предписаните препарати за борба с наличните патогени.

На 15.11.22 г. поради незатихващата инфекция, породена от патогени от ендотрахеалната тръба се прави трахеотомия и се поставя канюла тип портекс 7,5 и вентилацията се осъществява през канюлата.

Недоумение буди записаното в История на заболяването, че на 16.11.22 г., поради силно изразена психо-моторна възбуда, пациентката си деканюлизира трахеостомната, въпреки, че е на постоянна аналго-седация с медикаменти. Поради неефективно дишане се пристъпва отново към интубация с ендотрахеална тръба. След интубацията газообмена се възстановява и се установява оток на глотиса (ларинкса).

На 17.11.22 г. в 11:20 часа е повикан УГН екип, за да постави нова канюла на направената на 15.11.22 г. трахеотомия.

По време на интервенцията са установени два неуспешни опита за поставяне на канюлата, както и множество репозиции на ендотрахеалната тръба.

Ендотрахеалната тръба е преминала през фенестрацията на трахеята (отвора в трахеята за трахеостомната канюла), поради което пациентката не е била вентилирана през този период и виталните показатели рязко са спаднали.

След поставяне на нова канюла №8 вентилацията е възстановена, но състоянието е прогресирало до сърдечен арест.

Започната е КПР (кардиопулмонална ресусцитация).

Извършена е рентгенова снимка на гръден кош, при която се установява двустранен пневмоторакс и подкожен емфизем в областта на шията и надключично.

Установен е и пневмомедиастинум, представляващ наличие на въздух в пространството в гръдния кош, разположено отпред до гръдната кост, отзад до телата на гръдните прешлени, отдолу до диафрагмата и встрани до медиастиналните плеври на левия и десния бял дроб.

Поради преминаване на ендотрахеалната тръба през фенестрацията на трахеята се е получил пневмомедиастинум – състояние, при което се установява свободен въздух в медиастинума, в случая в горния медиастинум.

При увеличаване на налягането в медиастиналното пространство въздухът по пътя на най-малкото съпротивление може да се разпространи към шията, меките тъкани на гръдната стена, както и в гръдната кухина.

Вследствие на това белите дробове са колабирали и се е получил установеният с рентгеновата снимка пневмоторакс.

Поради преминаването на въздуха по пътя на най-малкото съпротивление в областта на шията се е получил и масивният подкожен емфизем.

Незабавно е извършена иглена декомпресия на двустранния пневмоторакс с абокат вдясно и вляво, като и от двете страни е излязъл въздух под налягане.

От хирургичен екип са поставени гръдни дренажи.

Многократно е възстановяван периферният ритъм с много слаби пулсации само по магистралните съдове, дегенериращ в идиовентрикуларен ритъм (камерна тахикардия 20-40 bpm).

Налице са били и два епизода на камерна фибрилация, наложили дефибрилации.

В рамките на КПР (кардиопулмонална ресусцитация) е извършена ехокардиография, при която са установени силно дилатирани десни сърдечни кухини и фиксирана дилатирана долна куха вена.

В 13:40 часа сърдечният ритъм е дегенерирал до асистолия и въпреки проведената КПР повече не е бил възстановен.

Смъртта е обявена в 13:55 часа.

През цялото време, когато екипа УГН се опитва да намести ендотрахеалната тръба и след това, когато тръбата излиза през фенестрацията на трахеята и вкарва въздух в медиастинума, от което белите дробове колабират до момента, когато се извършва иглената декомтресия на двустранния пневмоторакс, пострадалата не е била вентилирана и не се е извършвал адекватен газообмен, тоест при една рутинна процедура за реанимационно отделение, пострадалата се е задушила.

От всичко до тук става ясно, че неуспешния опит на екипа УГН за реканюлизация на пациентката е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на същата.

Недоумение буди разминаването от реалната ситуация с записаната причина за смъртта в Направление за лечение и хоспитализация: МКБ 10 150 - Белодробна инфекция, предизвикана от Mycobacterium – описания патоген причинява Туберколоза.

Видно от микробиологичните изследвания, както и от всички останали документи, налични в Историята на заболяването, тази бактерия никога не е била изолирана от пациентката.

Налице е и разминаване в записаните усложнения по данни от Направлението за лечение и хоспитализация – остро белодробно сърце вследствие на масивна белодробна емболия и двустранен плеврален излив.

Никъде в документите, съдържащи се в Историята на заболяването, не се установяват и не се споменават данни за остро белодробно сърце и белодробна емболия.

Установен е единствено минимален плеврален излив вследствие инфектирането на пострадалата чрез ендотрахеалната тръба с вътреболнична инфекция, причинена от Klebsiella pneumonia и Pseudomonas aeruginosa.

Всичко това беше доказано от моя страна с шесторна Съдебно-медицинска експертиза с участието на вещо лице – травматолог, вещо лице – хирург, вещо лице – УНГ, вещо лице – епидемиолог, вещо лице – микробиолог и вещо лице – реаниматор.

След като осмисли всичко това, процесуалният представител на ищците смени ответника в хода на съдебното производство и съда конституира, като надлежен ответник, лечебното заведение, чиито медицински специалисти са отговорни за настъпилата смърт на пострадалата.

FAQ

Често задавани въпроси при лекарска грешка и смърт на пациент

Отговори на най-честите въпроси относно лекарска грешка, вътреболнична инфекция, отговорност на лечебно заведение, съдебно-медицинска експертиза и искове за обезщетение при смърт на пациент вследствие на медицинска небрежност.

Лекарска грешка е налице, когато при лечението, наблюдението или извършването на медицинска манипулация са допуснати действия или бездействия, които нарушават медицинските стандарти и водят до тежко увреждане или смърт на пациента. Всеки случай се преценява според конкретната медицинска документация и заключенията на експертите.

Да. Когато пациент развие вътреболнична инфекция по време на лечение и са налице данни за пропуски в контрола, терапията или болничните грижи, това може да бъде основание за правен анализ и търсене на отговорност от лечебното заведение или от конкретни медицински специалисти.

Причинно-следствената връзка се доказва чрез цялостен анализ на историята на заболяването, оперативните и терапевтичните документи, микробиологичните изследвания, образните изследвания и съдебно-медицинската експертиза. Основният въпрос е дали конкретни медицински действия или пропуски са довели пряко до настъпилия вредоносен резултат.

Медицинската документация е основно доказателство при дела за лекарска грешка. Чрез нея се установяват диагнозите, извършените процедури, назначенията, лабораторните резултати, настъпилите усложнения и евентуални противоречия между реалното състояние на пациента и вписаните данни в официалните документи.

При смърт вследствие на лекарска грешка обезщетение могат да претендират най-близките на починалия за претърпените неимуществени вреди. В зависимост от конкретния случай могат да се претендират и имуществени вреди, когато са налице направени разходи или други преки последици.

Адвокатът може да анализира в дълбочина медицинските документи, да открие противоречия в диагнозите и причината за смъртта, да поиска експертизи, да изгради правна стратегия и да представлява пострадалите или техните близки в съдебен процес срещу лечебно заведение или друг отговорен субект.