Сложен случай на лекарска грешка със съдебен процес

Сложен случай на лекарска грешка със съдебен процес

Производствата, в които следва да се доказва някаква форма на лекарска грешка са много сложни, тъй като повечето вещи лица медицински специалисти защитават своите колеги и не желаят да изобличават грешките им. За съжаление в Р. България медицинските специалисти вещи лица са малко и няма голям избор сред тях, особено по някой специфични медицински специалности.

При тези съдебни производства, професионалното изпълнение се изразява в много доброто познаване и ориентиране в медицинската документация, диагнози и процедури, както и в това, да накараш при разпита в съдебно заседание, необективното вещо лице да потвърди твоята хипотеза.

Този случай датира от времето, в което работех в Столична община и към настоящия момент не е приключил, но посоката на съдебното решение е вече ясна, той се отличава с изключителна сложност на фактическата обстановка.

По това производство защитавах интересите на Столична община.

Процесуалният представител на ищците, не познавайки медицинската документация, процедури, диагнози и т.н., заведе иска за претърпените от ищците неимуществени вреди в следствие на смъртта на тяхната дъщеря, срещу Столична община, което се оказа напълно нелогично и неправилно, поради причинно-следствената връзка между инцидента и вредоносния резултат.

Процесуалният представител на ищците в исковата си молба твърдеше, че разхождайки кучето си пред блок в столичен квартал, пострадалата се е подхлъзнала на непочистени листа от дървета и паднала върху 20-сантиметрово стърчащо желязо, което я проболо в ингвиналната област. В следствие на усложнения от нараняването ѝ, пострадалата загубила живота си седем дни по-късно. В смъртния акт на същата е записано, че е починала в следствие на белодробна инфекция, предизвикана от Mycobacterium.

Поради наличието на смъртен случай, Софийска районна прокуратура е образувала досъдебно производство, съгласно изискванията на наказателния закон.

След като се заех с настоящия казус и проучих обстойно проведеното разследване по образуваното досъдебно производство, както и цялата фактическа обстановка, установих на първо място, че Столична община не носи отговорност за процесния инцидент, тъй като не се касае за непочистени листа на тротоара, а затова че пострадалата е навлязла в градинката пред блока и се е подхлъзнала на мократа трева, в следствие на което е паднала на 20-сантиметрово желязо, част от изградената от живущите декоративна ограда на тревната площ. След детайлно изучаване в дълбочина на всички медицински документи на пострадалата установих, че вписаната в смъртния акт диагноза и причина за смъртта не отговарят на обективната истина.

Видно от всички представени документи, съдържащи се в История на заболяването на пострадалата, същата постъпва в лечебно заведение на 07.11.2022 г., докарана от Спешна медицинска помощ с диагноза Хемоперитонеум и Хиповолемичен шок в следствие на порезно-прободна рана в лявата ингвинална област. След първоначална обработка и проведени изследвания в шокова зала, същата е въведена операционна зала за оперативна интервенция.

Видно от оперативния протокол на пострадалата, под обща анестезия е извършена екплораторна долна, срединна лапаротомия, като разреза е удължен над пъпа. При отваряне на коремната кухина се установява, че канала на порезно-прободната рана не е достигнал коремната кухина, също така се установява свободноподвижна течност и коагулуми във всички коремни отдели около 1500ml. Установил се е и ретроперитонален хематом. След отваряне на ретроперитонеума и евакуиране на свободноподвижната течност и коагулумите са ревизирани всички коремни органи, като не са установени никакви лезии или кървене. Слабото кървене от мускулните слоеве е овладяно посредством хемостаза с прошивни лигатури. Направен е лаваж на коремната кухина и са заложени интраабдоминални дренажи. Горното силно се различава от наведените в исковата молба твърдения за оперативна интервенция на тънки и дебели черва.

От описаното до тук е видно, че нараняването на пострадалата не е било живото застрашаващо, тъй като не е имало наранени органи или обилни неконтролирани кръвоизливи, както и че проведената лапаротомия е минала гладко, без усложнения.

След оперативната интервенция, пострадалата е приведена в Реанимационно отделение, под постоянна анго-седация и същата е била с поставена ендотрахиалната тръба.

На 11.11.22 г., след микробиологично изследване на ендотрахиалната тръба се установява наличие на Klebsiella pneumonia, като вътреболничните инфекции с тази бактерия протичат под формата на бактериемия, инфектиране на рани, катетър-свързани инфекции, менингит, ендокардит и др. и най-често се предава, чрез замърсени ръце. Също така изследването установява и наличието на Candida albicans - обща гъбична инфекция. След проведено ехографско изследване на гръден кош се установява плеврален излив. Само след четири дни престой в реанимационното отделение на лечебното заведение, пострадалата вече е с бактериална и гъбична вътреболнични инфекции.

На 14.11.22, отново след микробиологично изследване на ендотрахиалната тръба се установява наличие на Pseudomonas aeruginosa, като патогенът достига да долните дихателни пътища, чрез устата или носа. Там се свързва с компоненти на мукусния слой на цилиите и нарушава почистването на сгъстения мукус от повърхността на дихателните пътища. Pseudomonas aeruginosa е сред най-устойчивите бактерии. В болнични условия се разпространява със секретите на болни, а след изсъхването на различните екскрети остава дълго време жизнеспособен. Установява се и наличието на Candida albicans масово - обща гъбична инфекция.

Прави впечатление, че в терапевтичните листа не присъства нито един от изброените антимикробни препарати, съдържащи се в антибиограмата от микробиологичните изследвания. Тоест от болничното заведение не са използвани предписаните препарати за борба с наличните патогени.

На 15.11.22 г. поради незатихващата инфекция, породена от патогени от ендотрахеалната тръба се прави трахеотомия и се поставя канюла тип портекс 7,5 и вентилацията се осъществява през канюлата.

Недоумение буди записаното в История на заболяването, че на 16.11.22 г., поради силно изразена психо-моторна възбуда, пациентката си деканюлизира трахеостомната, въпреки, че е на постоянна аналго-седация с медикаменти. Поради неефективно дишане се пристъпва отново към интубация с ендотрахеална тръба. След интубацията газообмена се възстановява и се установява оток на глотиса (ларинкса).

На 17.11.22 г. в 11:20 часа е повикан УГН екип, за да постави нова канюла на пострадалата, на направената на 15.11.22 г. трахеотомия. По време на интервенцията се установяват два неуспешни опита за поставяне на канюлата, както и множество репозиции на ендотрахелната тръба, като същата е преминала през фенестрацията на трахеята (отвора в трахеята за трахеостомната канюла), поради което пациенката не се вентилира в това време и виталните показатели рязко са паднали. След поставяне на нова канюла №8 вентилацията е възстановена, но състоянието е прогресирало до сърдечен арест. Започната е КПР (Кардиопулмонална ресусцитация). Направена е ренгенова снимка на гръден кош и се установява двустранен пневмотокс и подкожен енфизем в областта на шията и надключично, както и се установява пневмомедиастинум (представлява наличието на въздух в пространство в гръдния кош, разположено напред до гръдната кост, назад до телата на гръдните прешлени, отдолу до диафрагмата и встрани до медиастиналните плеври на левия и десния бял дроб.)

Поради преминаване на ендотрахелната тръба през фенестрацията на трахеята, се е получил Пневмомедиастинум - състояние, при което се установява свободен въздух в медиастинума, в случая в горния медиастинум. При увеличаване на налягането в медиастиналното пространство въздуха по най-малкото съпротивление, може да се разпространи към шията, меките тъкани на гръдната стена, както и в гръдната кухина, като така белите дробове са колабирали и се е получил установения с ренгеновата снимка пневмоторакс, поради преминаване на въздуха по най – малкото съпротивление в областта на шията се е получил масивния подкожен енфизем. Веднага се извършва иглена декомпресия на двустранния пневмоторакс с абокат в дясно и в ляво, като и от двете страни излиза въздух под налягане. Поставят се гръдни дренажи от хирургичен екип. Мнократно се е възстановявал периферния ритъм с много слаби пулсации само по магистрални съдове дегенериращ в идиовентикуларен ритъм (камерна тахикардия 20-40 bpm), имало е два епизода на камерна фибрилация, наложила дефибрилации. В рамките на КПР (Кардиопулмонална ресусцитация) е направена ехокардиоехография и се установява силно делатирали десни сърдечни кухини и фиксирана дилатирана долна куха вена. В 13:40 сърдечния ритъм дегенерира до асистолия и въпреки КПР, повече не се възстановява. Смъртта е обявена в 13:55.

През цялото време, когато екипа УГН се опитва да намести ендотрахеалната тръба и след това, когато тръбата излиза през фенестрацията на трахеята и вкарва въздух в медиастинума, от което белите дробове колабират до момента, когато се извършва иглената декомтресия на двустранния пневмоторакс, пострадалата не е била вентилирана и не се е извършвал адекватен газообмен, тоест при една рутинна процедура за реанимационно отделение, пострадалата се е задушила.

От всичко до тук става ясно, че неуспешния опит на екипа УГН за реканюлизация на пациентката е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на същата.

Недоумение буди разминаването от реалната ситуация с записаната причина за смъртта в Направление за лечение и хоспитализация: МКБ 10 150 - Белодробна инфекция, предизвикана от Mycobacterium – описания патоген причинява Туберколоза.

Видно от микробиологичните изследвания, както и от всички останали документи налични в История на заболяването, тази бактерия никога не е била изолирана от пациентката. Също така има разминаване и в записаните усложнения по данни от Направление за лечение и хоспитализация - остро белодробно сърце в следствие на масивна белодробна емболия, двустранен плеврален излив. Никъде в документите налични в История на заболяването не се установява и споменава, както и няма никакви данни за остро белодробно сърце и белодробна емболия. Единствено е установен минимален плеврален излив, в следствие на инфектирането на пострадалата, чрез ендотрахеалната тръба с вътреболнична инфекция, причинена от Klebsiella pneumonia и Pseudomonas aeruginosa.

Всичко това беше доказано от моя страна с шесторна Съдебно-медицинска експертиза с участието на вещо лице – травматолог, вещо лице – хирург, вещо лице – УНГ, вещо лице – епидемиолог, вещо лице – микробиолог и вещо лице – реаниматор.

След като осмисли всичко това, процесуалният представител на ищците смени ответника в хода на съдебното производство и съда конституира, като надлежен ответник, лечебното заведение, чиито медицински специалисти са отговорни за настъпилата смърт на пострадалата.